Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2008 13:56 - Малка екзистенциална криза посред лятна жега
Автор: krasi2g Категория: Забавление   
Прочетен: 8237 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 18.08.2008 14:33


    По принцип аз съм внимателен и мързелив, та рядко ми се случва да ме глобяват за каквото и да било. Но една дребна случка по време на лятната ми отпуска ми помогна да навляза в един малко познат за мен до момента свят - светът на глобите. Не са ме глобили всъщност, пази боже, но научих неща, които сигурно мнозина знаят, но пред мен се разкри един нов свят, съществувал досега в тъмата под носа ми (която, признавам си, е непрогледна).
    Пристигаме в любимия ни къмпинг. Тази година обаче сме с новото попълнение - малкия змей от Франга-дере, златното чудо от Клисе-баир, съкровището на махараджата - малък Петьо с три торби памперси.
Наели сме си бунгало, щото тоя катун вече в палатка не се събира. На входа, в будката до бариерата стои любимият ни цербер - Дафинка ли, Фиданка ли, все не мога да разбера как се казва всъщност, но всички на къмпинга веднага се сещат за кого става въпрос. Знакова фигура, така да се каже. Поглеждам я с умиление, защото покрай нея сме израснали като къмпингари.
    - Трето бунгало.
    - Няма трето бунгало.
    - Как така няма трето бунгало?
    - Ами ей тъй на - няма!
    - А има ли второ?
    - Има.
    - Четвърто?
    - Има.
    - А трето защо няма?
    - А, вие от Васко ли го наемате?
    - Ами да!
    - Аха, то не е наше.
    - Ами добре - само вдигни бариерата да минем с колата.
    - Няма.
    - Защо?!??
    - Нямате право да влизате с колата. Ей там отзад има паркинг.
    - Абе ти представяш ли си как ще мъкна всичкото багаж, барабар с бебето през трънаците? Я стига глупости - как няма да ни пускаш с колата!
    - Ами ей тъй, няма да ви пусна, иначе утре няма да съм на работа!
    - Това пък какво общо има?
    - Ами ще ме уволнят! Ей това общо има!
    - Кой ще те уволни бе, жена?
    - Шефа.
    - И защо?
    - Защото Васко е купил бунгалото, но пътя дотам е собственоста на Шефа и той не пуска коли, които не са в нашите бунгала да минават по нашия път.
    Почувствах световъртеж. Уплаших се, че може да ми се отвинти главата. Хванах я с две ръце и си помислих, че е нелепо да загубя разума си едва в началото на отпуската. Стегнах се и казах:
    - Добре, виж какво ще направим: часът е вече шест, шефът ти сигурно пие вече трета ракия, ти само ме пусни да вляза, оставяме багажа и закарваме колата на паркинга.
    - Лична карта.
    - Какво "лична карта"?
    - Ами тогава ми остави личната си карта, иначе каква ми е гаранцията, че ще излезете, като ви пусна веднъж вътре?
    Въздъхвам, изваждам и давам документа, доказващ, че съществувам и че аз съм си аз и бариерата се вдига.
    Пропускам момента с настаняването и фокусирам повествованието на момента, в който рекох на жена ми:
    - Мило, върви да оставиш колата и да ми вземеш личната карта, докато аз се боря с тези странни неща на пода.
    Часове по-късно странните неща са преборени (част от тях се оказаха несглобяеми и безполезни, но други пък си бяха доста хитроумни), и аз се сетих да попитам къде ми е личната карта.
    - На масата.
    - Не е.
    - Виж в чантата ми.
    - Няма я.
    - Ами някъде по леглата тогава.
    - Ъъъъ... и там не е.
    - Сигурна съм, че я взех.
    Постепенно става ясно, че има проблем. Картата е взета от Фиданка/Дафинка (за което намерих свидетели), според жена ми е и донесена, но от нея няма ни следа. Поглеждам обвинително детето, защото когато нещо изчезне и няма обяснение на феномена, винаги натопяват безсловесните. Котката остана вкъщи, така че...
    - Да си ми виждал личната карта?
    - Афррръх?
    - Едно такова картонче със снимка на тати?
    - Ааааа... калякугульо ампе!
    Преравяме бунгалото (няколко пъти), но без резултат. Обмислям всички варианти - да е била на масата и да е паднала, да я е взел малък Петьо и да я е напъхал в хладилника, докато сме редили бирите, извънземни да са я взели за да си уплътнят с нея фугата в арматурното табло на летящата чиния за да не им скърца по пътя и още много такива. Но лична карта няма и няма.
    Вечерта прекарах мятайки се в чаршафите, обладан от екзистенциални мисли: Кой съм аз? Аз аз ли съм и ако да, как мога да го докажа? Опитах се да сетя за всички пълномощни, в които моята неясна личност се идентифицира с няколко чисълца, написани след . Преброих четири. Втресе ме. Тепърва трябва да извадя нова карта, после пълномощните... На сутринта реших да звънна на кака ми. Преди време и бяха откраднали личната карта на пазара и си помислих, че опитът и с липсващи документи за самоличност може да ми е от полза. Обясних и накратко мъката си, а тя ми даде ценни съвети: каза ми къде да отида, кого да потърся и на два пъти ме закле да не казвам, че картата е изгубена, а че е открадната.
    - Ама защо?
    - Ами защото за открадната глобата е по-малка.
    - Я? За открадната има ли глоба?
    - Има я - че не си успял да си я опазиш.
    Замислих се. Значи има глоба за това, че не си си опазил документите, след като полицията, на която това би следвало това да и е работата, не те е опазила от наглите джебчии на пазара. Не видях много логика в това, но кака ми не е човек, който ей тъй си приказва - казва ли че има глоба, значи има. Та първо наказателното постановление, после глобата, после заявлението, таксите, картата, пълномощните... Реших да не си развалям повече почивката.
    Следобед на съседната хавлийка видях един познат и от дума на дума стигнахме до моя проблем. Споделих терзанията си, като очаквах просто кимане с глава, тук-таме цъкане с език и топло приятелско съчувствие, но той ми сподели неговите си неволи, които оказа се, имат нещо общо с моите:
    - Мен пък наскоро ме глобиха, че ми е изтекла шофьорската книжка.
    Цъкнах съчувсвено.
    - Обаче се оказа, че са ми направили услуга, като направо са ме глобили.
    - ?!?
    - Ами ако не ме бяха глобили, трябваше да отида в КАТ, оттам да издиря инспектора, който отговаря за моя район и да си уредя среща с него, да му представя изтеклата си книжка, той да ми издаде наказателно постановление, да платя глобата по него и едва тогава мога да подам документи за нова книжка. А пък знаеш посред отпускарско време как вървят нещата - я инспектора ще е на море, я на планина, я нещо друго такова, абе направо услуга ми направиха.
    За пореден път почувствах, че разумът ми отлита. Значи, ако решиш да не караш известно време кола и през това време ти изтече книжката, следва първо глоба, и едва след това документи, такси и опашки в КАТ. Реших, че ако картата ми все пак са я чопнали извънземните, ще настоявам да ме вземат с тях. Където и да отиват.
    Загубих здравия си сън. Сутрин щръквах още преди първите слънчеви лъчи и реех угаснал взор над все още спящия къмпинг. После грабвах детето, което по принцип си се буди нечовешки рано и двамата тръгвахме из пустите плажове. Там то се заравяше щастливо в пясъка а аз отново зарейвах тъжни очи над вълните. И така до четвъртия ден. След поредното сутрешно моткане решаваме да се приберем по една нова и неизследвана пътека. Детенцето вряка щастливо и бъбри неразбираемо, като отвреме-навреме изписква по някоя позната дума:
    - Бау-бау!
    - Да, миличко, куче.
    - Тайкииии!
    - Аха, има чайки.
    - Ауууу, кола!
    - Мда, хубава кола. Голяма. Джип. Я какви големи гуми има. А я виж какво има на стъклото... Не може да бъде! Отвътре гледам аз! Изтипосан на малко розово картонче! Личната ми картичка! Колко ми липсваше, ако знаеш! Само дето тя е отвътре, а аз отвън...
    Прибрахме се до бунгалото, написах на една бележка телефона си заедно с кратко обяснение, мушнах я под стъклото на джипа току до картата ми и зачаках да се обади някой. Още следобед телефонът звънна и минути по късно държах в ръцете си маааай прееешъсссс - човекът я намерил на пътеката, водеща от паркинга към бунгалата и решил, че я е загубил някой, който често минава оттам. Само че оттам вече никой от нас не минава, защото открихме начин да заобикаляме триглавото създание на бариерата и колата си стоеше както си е редно пред бунгалото. Както и да е, аз спечелих самоличност, човекът бира, а извънземните се отърваха от доста досаден стопаджия.
П.С. Някои ще възкликнат: Кво толкоз? Загубена лична карта, че даже накрая е и намерена. Мнооого приказки за нищо. Не е така, ще им река аз на тези люде. Това не е просто история за лична карта и оркестър, а за преживяванията и духовното израстване на лирическия герой, който покрай тази дребна наглед случка изпита силни чувства, научи нови и неподозирани неща, мина през ада на обезличаването и оцеля, докато накрая отново откри щастието и почерпи с бира. А това последното винаги си струва. Тъй де.


Тагове:   жега,   криза,   малка,


Гласувай:
0



1. ady - всичко е добре когато свършва добре
18.08.2008 14:07
нали знаеш:)) Ако не е тайна кой е любимият къмпинг?
цитирай
2. krasi2g - Не е тайна - Юг
18.08.2008 14:24
М/у Китен и Лозенец. Ама не знам дали ще го има скоро. Построиха в близост хотел, май копат за още един... Абе зле е работата. Май догодина сме на север...
цитирай
3. ady - Да на Шкорпиловци още
18.08.2008 14:53
не е застроено:))
цитирай
4. chochy - Ех, колега, колегаааа, направо ми ...
18.08.2008 15:20
Ех, колега, колегаааа, направо ми се късаше сърцето, докато четях. Пак добре, че нямаше никой в стаята да ми види сълзите.
цитирай
5. krasi2g - Мен съчувствие веке ми не требе.
18.08.2008 17:20
Требе ми бира и щастливи хора околовръст. А ти chochy нидей рива, ами пийни бира, да наваксаш изгубените течности (жена ми е доктор, да знаеш, така че съветът ми е не просто ценен, ами направо полупрофесионален). Макар силно да подозирам, че не си плакала, а си се подхилквала, доколкото те познавам.
цитирай
6. chochy - Плаках! Верно, че от смях, но пла...
18.08.2008 17:25
Плаках! Верно, че от смях, но плаках. Лошото е, че не пия бира, но ако кажеш че и мента с тоник върши почти същата работа след 15 минути се заемам с възвръщане на изгубените телесни течности:)
цитирай
7. eleni - една приятелка
18.08.2008 18:23
вдигна бесен скандал, когато поискаха да плати глоба за откраднатата й лична карта. Бяха я нападнали двама младежи, малко понабили и взели цялата чанта със все карти, пари и какво ли не. Имаше си и документ от съдебна медицина, че е била бита. Познай какво чуха от нейната уста служителите, решили да поискат да плати глоба! Не стига, че не се грижат за спокойствието и безопасността на гражданите, което им е работата, ами и искат глоба да им платиш, задето са те обрали!!!!
цитирай
8. krasi2g - Аха. Именно, eleni,
20.08.2008 09:54
именно! Убиват ме такива абсурди. Много глоби много нещо бе! Имам си и други такива любими случки в торбата - не мога да проумея защо на данъците, които плащам, все някой се пъне да ме глобява?!? За щяло и нещяло. Ама не им се давам лесно, да им се не види на кръвопийците!
цитирай
9. arnage - :)
21.08.2008 13:48
Страхотно разказана история, извадил си късмет че е завършила толкова благополучно и не си се занимавал с повече глупости :) Аз например от четири години търся начин да си платя един акт в КАТ и не мога - не ми искат парите, но съм убеден че след около 10 години ще ми поискат сума, от която не е изключено жизнените ми функции да спрат за известно време :D
цитирай
10. lelya - Браво за това, че ме разсмя. И да си ...
21.08.2008 14:50
Браво за това, че ме разсмя. И да си пазиш картата, че...На мен ми я вдигнаха от чантата в тролея, мноого прозаично...а...след това...Един месец ходене по мъките. Картата ми беше в портфейла, но за гарнитура и с едни други карти, нали се сещаш - дебитни, кредитни и със току що изтеглената ми заплатка. На заплатката (тя мизерна), здраве, обаче първо заставам до телефона, търся телефони на дижурни в банки и обявявам за изчезнали онези карти с паричките. На сутринта при полицаите. Глоба не платих, но 1 месец ходих без никакъв документ, те никаква дори малка, жалка бележчица не ми дадоха. Оправих се някак, макар, че по погрешка бях обявила за открадната и картата на майка ми за пенсията. Абе смехории...
цитирай
11. flyco - много странно
27.08.2008 00:12
В джиповете имало хора...
цитирай
12. krasi2g - Има я!
28.08.2008 20:34
И бродят по земята даже. Видях един от тях - търсете ги, сред нас са! Който има очи - ще ги види, който има уши - ще ги чуе! Алилуя!
цитирай
13. анонимен - А декларация представи ли?
15.09.2008 15:57
На мен, като ми бяха откраднали портмонето, отидох в "Паспортна служба" и подадох декларация. На същия ден ми намери една жена портмонето (барабар с всичко, без парите) и ми го върнаха. Отивам пак в "Паспортна служба" да кажа, че са ми върнали личната карта и всичко е Ок. И от там ми излязоха със следното твърдение:

"Подайте декларация, че носите пълна отговорност за това, което се е случило с нея докато не е била при вас." Което, въпреки, че звучо резонно, ме хвърли в шок и ужас -- може някой апартаментче да ми е купил, коли да е залагал на мое име -- случват се такива неща.
Тогава казах, че не смятам за редно да подавам такава декларация и жената ми каза "Ами тогава си дайте личната карта" и ми я наряза с ножица пред мен. После бяха едни разправии с паспортната служба, където ми е постоянното местожителство в стил:

"Дайте си старата лична карта, за да ви я преиздадем."
"Нямам, унищожиха я пред мен от Паспортна служба - еди къде си."
"Документ за това представиха ли ви?"
"Аз от къде да знам, че трябва да ми предоставят документ за това?"
"Тогава я пишем унищожена и ще плащате глоба."
"Как така, жената в Паспортна служба я наряза пред мен и ми каза, че това е всичко и нищо не трябва да нося или тя да ми дава!"
"Трябвало е да ви даде документ, сега ще плащате глоба".

Добре, че имах познати там, че се разбрахме без да плащам глоба. НО ми връчиха наказателно постановление... (wtf).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krasi2g
Категория: Забавление
Прочетен: 248069
Постинги: 10
Коментари: 149
Гласове: 2862
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031