Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2008 11:08 - ...ама не съвсем :)
Автор: krasi2g Категория: Забавление   
Прочетен: 5926 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 21.10.2008 09:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Нерядко съм се чудил, какво е това, което винаги ни е отличавало като нация, онова което ни е придавало уникалност и ни е опазило през вековете, онова качество, което се пропива в нас още от самото ни раждане и остава завинаги, така че където и да отидем все сме си... ами... все сме си българи. Има нещо, нали? Нещо неуловимо и като че ли не особено положително. Някакъв странен аромат... Някои споменават тъмния балкански песимизъм (така характерен не само за нас, а и за повечето ни съседи, а казват, че нещо подобно мъчело и аржентинците примерно), други се фокусират върху качества като дребнавост, конформизъм, непукизъм, нихилизъм, страх, робска психика, склонност да прецакаш другия и т.н. и т.н. Макар някои неща да ми звучат наистина мило и родно, не мисля, че това е ТО. Или поне не единствено. Има и нещо друго, но то винаги е убягвало и на най-съвестните изследователи на българската душевност. Но на мен онзи ден ми просветна. Улових неуловимото. Поне така си мисля. Ако ли пък не, много се забавлявах :):):) Та да ви разкажа...

    Оная вечер, тъй както си седяхме с мойта благоверна в атмосфера на домашен уют, спокойствие и телевизор пуснат без звук, изведнъж вратата се отвори и най-изненадващо се прибра щерката (изненадващо, защото да се прибере по-рано от разрешеното и време не просто не се е случвало, ами даже никой не беше си и помислял, че е възможно да се случи). При това горката беше в меко казано необичайно състояние. Абе направо си ревеше, ако бъдем честни. Ред сълзи, ред сополи, и нито дума. Профуча със свистене по коридора и хлопна вратата на стаята си. Не е чудно, че се разтревожихме. Пратих жена ми да се опита да научи нещо. Върна се безславно. Пробвах се и аз, но също получих едно "Оставете ме бе!", след което се кукнах току до спътницата ми в живота и се съгласувах с мрачния и вид.
    - Как мислиш, дали е гаджето?
    - Ами че какво друго да е.
    - Че знам ли. Може да е нещо по сериозно.
    - Абе пубертет. Само гаджето ще да е.
    - Ще се пробвам пак да разбера.
Последната реплика е моя, така че се промъквам тихо до вратата на детската и се ослушвам. Отвътре се дочува хлипане, подсмърчане и други такива. Открехвам вратата и играя ва банк:
    - Само кажи заради гаджето ли е цялата тая работа?
    - Да-а-а-а-а-а.... Кхъ-кхъ-кхъ.... Ъ-ъ-ъ-ъ-й!
    Ясно. Е, такива работи минават и заминават. Лятна буря, както казваше баба. Погърми, потрещи, пък после ревне: "Искам палачинкииии!" - и толкоз. Успокоихме се и си легнахме.
    Рано на другата сутрин: отново мила семейна картинка - един храни бебето, а другия надвесен над мивката отмива от блузата си парченца попара със сирене (ако ви е интересно, аз бях първо тоя, дето хранеше бебето, после внезапно се превърнах в тоя, дето е на мивката, щото тва дете плюе кат камила). В тоя момент в стаята влиза другото дяте, онова с проблема.
    - Мамо, тате, извинявайте за снощи.
    - Карай, кажи какво стана?
    И тука тя ръсва нещото, което промени живота ми:
    - Ами... мисля, че снощи може би почти го позарязах...
    Жена ми кима съчувствено, аз обаче прихвам. Всички ме гледат осъдително, даже и бебето. Обяснявам:
    - Ох, бе чедо, как успя да наместиш в едно изречение четири думи изразяващи половинчатост, несигурност и неяснота?
    Горкото ме гледа слисано и ми се налага да направя разбор, ползвайки само интонационни средства:
    - Слушай ме сега внимателно, цитирам: "МИСЛЯ, че снощи МОЖЕ БИ ПОЧТИ го ПОзарязах". Значи от цялото изречение единственото сигурно нещо е "снощи".
    Та тази случката мина и отмина, но пъзелът в главата ми взе да се нарежда. Припомних си как майка ми преди мнооого време ми беше разказала лингвистичните си затруднения във връзка с превода на народни песни от нашенски на английски. По това време тя работеше за една английска фирма и беше завела шефовете си на вечеря в култовото заведение "Кошарите" на Златни пясъци (това се случва доста време преди "89-та) и когато писват гайдите и забръмчават гъдулките, посланиците на Албиона съвсем естествено проявяват любопитство за какво се пее аджеба в тея неравноделни ритми. Първата песен е ОК - примерно на британеца му звучи съвсем нормално народния поет да възпява неуморния труд на една селска мома, станала рано-рано за да изведе говедата на паша. Те са интелигентни хора и знаят, че пържолите не се самозараждат на рафтовете в магазина, а са резултат от неуморния труд на хора като въпросната Ганка, което само по себе си е достойно да бъде възпято. В неравноделен такт. Затова цъкат одобрително. Така е и с втората песен. Преводът се лее, виното също, и в следващият момент - ужас! - оркестърът подкарва "Полегнала е Тудора". И тука нещата запецват. Пустата Тудора се оказва, че е свършила нещо съвсем непреводимо - нито е легнала, нито не е, как да го опишеш на иностранците това странно състояние? Както и да пробва, те отказват да го възприемат. Или е легнала - е тяхното несломимо убеждение - или не е. Туй то. Това се коментира дни наред след въпросната вечер, но мистиката около състоянието на Тудора така и не се разбулва пред сините очи на бритнците.
    Замислете се и вие - има ли друг език, който да допуска толкова половинчатост? Аз поне не се сещам. Може да се напише цял половинчат роман. Показвам: "Понаписах едно-друго, па ми се поприспа и си полегнах, но първо се поизкъпах. Позавих се с одеалото и поспах"... Край на примера, мился че е съвсем достатъчен. А езика, както всеки лингвист знае, е огледало на психиката на говорещият го народ. Та в тоя ред на мисли какво да кажем за нас като нация, говореща въпросният език? Ами да помислим: все я докарваме донякъде, ама не съвсем - то почти сме в ЕС, ама не съвсем (то предпазни клаузи ли не щракаха, то кранчетата на парите ли не ни завъртаха...), ужким сме независими, ама не съвсем, уж бяхме построили комунизма, ама не съвсем, нещо умни бяхме, ама не съвсем, аха-аха да се оправим, и пак не съвсем... Всичкото ни е не съвсем. Онзи ден гледах едни снимки от Унгария, та гледам едни селски къщички, чисти и красиви, а после стигам до снимките дето ги щракахме по родните поля - абе понаправил нашенеца къща, ужким хубава, ама все нещо недовършено има... все сякаш нещо липсва... аха да стане, и сякаш го домързяло да довърши нещата. И пътищата ни такива май, че и законите... Не е голям грях песимизма. Не е толкова страшен и дребнавия манталитет (да не споменавам нации, дето са къде по-дребнави от нас), струва ми се че и другите качества споменати в началото не са наш патент. Но тая наша половинчатост е просто уникална. Един път като се усетиш и почваш да я откриваш навсякъде... Потърсете и вие, забавно е. Е, всъщност не знам - верен на българското в мен сега седя и си мисля, че сигурно може би съм донякъде прав... ама не съвсем.
Тъй де.
:):):)



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - имаш правилни наблюбдения
13.10.2008 12:42
но може с времето да се променим ,ако имаме желание все пак
цитирай
2. trevistozelena - хм...
13.10.2008 23:54
ама ти може би вероятно наистина поналучкваш някаква истина народопсихологическа такава:)
колкото до богатството на езика ни - аз за друго се сещам. айде кажи ми как е на английски "изпонастъпаха ме", за повече описателност може да пробваш и с "оня ден ме изпонастъпаха в трамвая". а за повече реализъм да добавиш още и "затова вече ще ползвам такси". последното не е задължително, важно ми е само да чуя версията ти за "изпонастъпаха ме"...
не знаеш, а?...:))) пък аз знам, ще ти го напиша след няколко коментара:)
радвам ти се и пиша глупости. малко съм поизморена едва ли не:)
цитирай
3. krasi2g - :):):)
14.10.2008 09:22
Абе и аз съм един доморасъл народопсихолог... Лукавството и завистливостта също имат място в нашата душа мисля, но за тях често си приказваме. А виж, половинчатостта чини ми се е незаслужено пренебрегвана. А е толкоз много!
/// Цялата работа е, че толкова се смях когато детето с мрачна физиономия и убийствена сериозност изръси онзи четворно замъглен бисер, че нямаше начин да не го споделя. А и това за половинчатостта всъщност често си го мисля. Как е "изпонастъпаха ме" на английски не знам. Англиският ми е на ниво колкото да мога успешно да вбеся някого и да не разбера. Освен това не се возя в трамваи. Но нека това не ти пречи да споделиш, защото споделянето на знания обогатява и даващия, и приемащия, а така светът малко по малко става едно по-добро и по-цялостно място :):):) Ама първо си почини хуууубаво ///
цитирай
4. анонимен - Брилянтно,
14.10.2008 17:45
както винаги... посмях се от сърце, а сега ще си попочина, че нещо съм се поразболяла ... хаха :)
По(-)здрави! Мила:)
цитирай
5. анонимен - Иха
18.10.2008 21:28
Любимият ми автор на блогове се е завърнал :-) Имаш една виртуална бира.

Поздрави:
Роси
цитирай
6. krasi2g - :):):)
19.10.2008 10:28
Мила, Роси - мерси! :)
цитирай
7. анонимен - bravo
20.10.2008 17:50
tova e super blazq na jena ti sigurno e golqm kef da jivee6 s 4ovek s takova 4uvstvo za humor
цитирай
8. анонимен - super
31.10.2008 07:05
ama kak sam se smjl v 6 sutrinta.....ne e istina....mai 6te stana tvoi fen naistina....
цитирай
9. zaw12929 - Внушението ви е добро, ааама не съвсем!?
11.11.2008 21:24
Статията ми допада. Не искам да ни убеждава, че има нещо сбъркано в нашия език, нрави и качества. Ние не носим отговорност за беднотата на чуждите езици, а да се гордеем с богатството на нашият език Думата полегнаала , означава за Тодора и въобще, че е легнала за малко. Тази дума показва духа на българката, да бъде на крак за да се грижи за дом и челяд. Не си помисляйте да унижавате българската нация и си спомнете обръщението на Паисии , тези, които се срамуват, че са българи той нарича юроди. Аз ви призовавам, гордейте се с красотата на езика ни, формирана от съжителството на земята ни, повод за нова и нова гордост Колко народи могат да се похвалят със собствена азбука?! Трябва да намалим агресията към родното, помежду си, към народа, държавата, езика си. То е опасно за самочувствието на подрастващите. Много хубаво е с такива статии да предизвикваме размисли затова, че има с какво да се гордеем,като нация.
Българската нация е велика нация, защото е сплав от народи, които най-много са ценели свободата, истината и човещината. Защото прабългарите не са имали роби и са презирали народите, които са имали роби. В пределите на държавата си са пускали всякакви племена да живеят и да се женят за прабългари. Славянските народи също не са имали роби и също са презирали робството. Траките също не са имали роби и са презирали народите имащи роби. Македонците също са били такива, а ние сме сплав именно от тези народи и сме наследили техните благородни качества, а не благороднически титли. Прескочили сме робовладелския строй, за да работим за всеобщото, чрез което ще достигнем до частното благоденствие на всеки човек. Западната цивилизация до преди 100 години имаше роби, за да работят за общото благоденствие чрез подтискане на най-частната единица на обществото човека. И двете форми са закономерна необходимост на нашето време. Едната ще създаде основата за всеобщото благоденствие чрез пазарната демокрация, а другата е призвана върху тази основа да облагодетелства личността чрез социалното равновесие, за да може тя свободно да се развива. Това ще бъде върха на справедливостта чрез обединение на демокрацията със социалното. Поздрав!!!
цитирай
10. анонимен - Ама съвсем!
13.11.2008 14:49
Точно в десятката! Статията жъне големи успехи и на иде.ли. Поздравления!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krasi2g
Категория: Забавление
Прочетен: 194295
Постинги: 10
Коментари: 149
Гласове: 2862
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031