Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2008 14:58 - Стопаджии ли? Мамка му!
Автор: krasi2g Категория: Забавление   
Прочетен: 10911 Коментари: 13 Гласове:
2

Последна промяна: 13.12.2008 21:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Страшно съм уморен. Очите ми направо се затварят. Пътят под гумите съска приспивно, двигателят не се чува, музиката ме дразни. Трябваше да остана да спя на хотел, а не да тръгвам веднага. Ама сърце юнашко не трае... Но не предполагах, че така ще ми се доспи. Тая кола е съвсем нова и съвсем ме унася. С умиление си спомням за старата си кола. Тя поне не ме оставяше да заспя - шумна и своенравна трошка, нищо общо с тази новата... Още не съм й свикнал. Предишната имаше пепелник, тази - дупки за чашки, стойки за CD-та, разни неясни джиджавки и няма пепелник. Няма и запалка - на мястото за запалка има капаче с надпис "Power outlet". Трябва да спра някъде да си почина. Навън вече е съвсем тъмно. И ми се пикае. Нямаше ли тука някъде бензиностанция? А! Имало... пропуснах я с малко. Заради тоя отзад и зле регулираните му фарове, които ме заслепяват. Трябва да превключа огледалцето на нощен режим, но не виждам къде е пустата му ръчката и ме е страх да не разместя нещо. Спи ми се, пикае ми се, трябва да отбия някъде... Да! Отбивка! В последния миг виждам, че в тъмното до дърветата седят двама души, които започват да се изправят като виждат колата. Поколебавам се дали да не свърна и да продължа, но виждам, че са млади и симпатични. Момче и момиче, явно стопаджии, седели допреди малко върху раниците си. Усмихват се. Трябва да пикая. О, майната му. Спирам. Идват към мене и питат закъде съм. Махвам към храстите и се шмугвам в тъмното. Хич не ме интересува какво си мислят. Минутка по-късно вече доста поуспокоен ги питам те закъде са. Хм. В моята посока са. Студенти-купонджии. Момчето е от моя град, но живее в квартал в другия край на града, а момичето е от друг град. Чудя се дали да ги взема, защото не съм качвал стопаджии от години. Сещам се за последния път, когато возих някого и се усмихнах неволно...
-----------
    Беше преди няколко години, когато се прибирах към града и в едно село спрях на автобусната спирка за да ми даде един познат едни документи. На спирката се бяха наредили едни изтупани баби и дядовци, които ми замязаха на сценка от стар балкански (може би сръбски?) филм, но не им обърнах внимание. Моят познат дойде, даде ми документите и понечих да тръгна, но в този момент до колата се доближи дядо в черен костюм и ме заговори. Оказа се, че са тръгнали на погребение, но са изтървали автобуса. Леко намекна, че вината за това е на едната от бабите - висока и накипрена, много сериозна дама в черна рокля. В мен заговори мъжката солидарност, кимнах разбиращо и понеже ми станаха симпатични (замязаха ми на хор, който всеки момент ще загука стари градски песни), му казах, че четирима мога да взема. За останалите - сори, ще чакат. Той веднага определи кои се качват и потеглихме. Питах ги къде да ги оставя.
    - На центъра някъде - вика дядото - откъдето да можем да вземем автобус до гробищата.
    - Я стига - му казвам, - на мене офиса ми е на 3-4 километра от гробищата, колата има нафта, аз имам време - направо ще ви закарам.
    Дядото засмутолеви нещо, ама не го слушах.
    Стигаме гробищата, спирам, бабите припват навън, също единият дядо, а моят приятел седи и се пули нещо в посока арматурното табло.
    - Какво става? - питам го.
    - А... Е-е-е... А-а-а... Колко е-е-е? - и махва нейде към часовника.
    - Пет и четирсе - отговарям му. Е, ако са позакъсняли вината не е моя, мисля си.
    Продължава да седи на задната седалка и да си бърка по джобовете.
    - Какво има сега пък? - питам го пак.
    - Ай сегинка - вика.
    - Какво "ай сегинка", бе? - почва да ми става нервно.
    - Ами нали 5,40 каза, ей сега ще ги събера.
     В тоя момент включвам за какво иде реч и полуизбухвам, полуприхвам:
    - 5.40 е часът бе, дедо! Да съм ви споменавал нещо за пари? Едно благодаря си ми е предостатъчно!
    Дядото зафърщолеви некви благодарности, и се изниза заднишком... После в огледалцето видях че ми махат. Шемети.
-----------
    Та такива бяха последните ми стопаджии. Сегашните поне повече радваха окото. Решавам, че ще ги взема. Качваме се и потегляме. Двмата сядат отзад и почват да си шушукат. Бодростта ми трае няма и пет минути. Пак ми се доспива зверски, пускам радиото, спирам радиото, въртя се на седалката, сподавям прозявка след прозявка. Намалявам. Някой ме тупа по рамото.
    - Искаш ли да те сменя? - пита момчето.
    Поглеждам го косо.
    - Имам опит - бърза да ме успокои - даже в момента работя в една фирма за доставки в свободното от лекции време.
    - Аха - обажда се и момичето - много добре кара.
    Какво пък толкова. Нали ще съм до него. Ако не ми хареса как кара ще се сменим пак. Спирам и се премествам на пасажерското място. На пода е любимата ми пътна чанта. По принцип мразя да пътувам с много багаж, а в тази чанта събирам всичко необходимо, без да е излишно голяма. Стари дружки сме, затова внимателно я намествам така, че да не я ритам и си слагам колана. Гледам момчето как сяда на шофьорското място, регулира си седалката, намества страничните огледалца и включва централното на нощен режим. Явно има копче някъде отзад. Слага си колана, светва фаровете без да търси изобщо откъде се пускат, дава мигач, оглежда се и плавно потегля. Завиждам му - изглежда се чувства като у дома си, а аз още не мога да свикна с мисълта, че тази кола е моя. Отпускам се на седалката и с едно око поглеждам скоростомера. 95. Правя се, че заспивам, но продължавам да поглеждам през клепачите си. Кара плавно, уверено, не гони другите коли, изпреварва бързо, но внимателно. Наистина изглежда има опит. Постепенно се успокоявам и заспивам.
    Събуждам се от промяна в движението. Колата спира. Отварям с мъка очи и виждам светофар. Я! Значи вече сме в града. Да, това е първият, на следващият трябва да завием наляво.
    - Наляво - изграчвам едва едва, гърлото ми е пресъхнало, главата ме боли, очите ми са лепкави от съня. Момчето кимва и се престроява. Завива.
    - Тука - казвам му.
    Колата спира, грабвам си чантата и слизам. Тръгвам към нашия блок. Към моя апартамент. Към моя креват. Мекичкото ми креватче... През рамо виждам, как колата дава мигач и потегля. Забелязвам, че едната крушка на стопа не работи. Ще трябва да я смени. ПО ДЯВОЛИТЕ! ДА Я СМЕНИ?! Аз трябваше да я сменя! Та това беше моята кола! Затичвам се на обратно, но колата вече се е загубила в трафика. Стоя в тъмното оцъклен, главата ме цепи, гърлото ме боли и се чувствам кръгъл идиот. Стопаджии ли? Мамка му!
­­­­­­­­­­­


Тагове:   МУ,   Мамка,


Гласувай:
2



1. ianchefff - много
12.12.2008 15:04
добро.
:))))))))))
цитирай
2. abualam - Хехе
12.12.2008 15:05
Супер история с още по-впечатяващ край :-) Браво :-)
цитирай
3. zulu - Лелеее,
12.12.2008 15:06
Ти си голям шемет!!!! :)))
Е, намери ли си после колата???
Кимни, поне....
:))))
цитирай
4. krotalka - Супер!
12.12.2008 15:28
Посмях се за твоя сметка!
цитирай
5. akasha85 - ама верно ли им остави колата ??? ...
12.12.2008 15:50
ама верно ли им остави колата ??? :))))
цитирай
6. krasi2g - :):):)
12.12.2008 16:01
Кимвам и додавам: Слуховете за моята кола са леееко преувеличени... Но пък сега ми е толкова забавно. :):):)
цитирай
7. beasta - фънче
12.12.2008 16:20
доста :)
цитирай
8. hara73 - е това не може да е истина ....
12.12.2008 16:46
моля те кажи не ....,че иначе и аз повече няма да качвам стопаджий,колкото и миловидни да изглеждат. Иначе ,добре си го описал.Поздрави.
цитирай
9. анонимен - Сладкодумнико,браво!
14.12.2008 18:21
Имаш нюх за провокация -чете се леко,оставаш място и за читателското въображение.Въобще поздравления!
цитирай
10. avisrara - страхотно
20.12.2008 12:44
Много се забавлявах на всичките ти писания дотук и страшно ми хареса поредицата У.О.М.Б. и всъщност всичко останало в онова архивче. Хмм, да имаш още нещо все още непубликувано/непостнато (или поУстнато?!, както и да е:) Дерзай, продължавай в същия дух и др. такива окуражителни, че нямам търпение да прочета следващото шедьовърче;)
цитирай
11. анонимен - wzwzwz
20.12.2008 15:27
Звучи разказът като фактически стоящ с вмъкната художествена измислица. Колко са ти календарните, че с кеф извози старците, и то съвсем безкористно? Как изтърпя тази дузина! А как те отвя вятърът, че чак изгуби мисълта си, че си собственик на автомобила, с който пътуваш?
цитирай
12. анонимен - Haresa mi:)) Ima talant -----...
31.01.2009 19:26
Haresa mi:)) Ima talant
-----------
-Помощ при изработка на банери и лого-та.
fotosh1@abv.bg
цитирай
13. анонимен - Most powerful&cost effective SEO service in world get up to 100K backlinks now!
01.02.2012 11:54
Best backlinks and website traffic service - we post your marketing message up to 100'000 forums worldwide price starting only from $29 Get amazing web traffic using superb backlink service available. We are able post your custom message up to 100’000 forums around the web, get thousands of backlinks and incredible targeted web traffic in shortest time. Most affordable and most powerful service for web traffic and backlinks in the world!!!! Your post will be published up to 100000 forums worldwide your website or blog will get instant traffic and massive increase in seo rankings just after few days or weeks so your site will get targeted long term traffic from search engines. Order now: <a href=http://xrumerservice.org>backlinks</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krasi2g
Категория: Забавление
Прочетен: 248083
Постинги: 10
Коментари: 149
Гласове: 2862
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031