Усещам, че първи март наближава със страшна сила. Усещам го по календара и по безбройните сергии, украсили татковината. Всяка година по това време ме наляга радостен ентусиазъм, бързо последван от смущение, изумление, отчаяние и покупка на известно количество пластмаса и конци, ревизия на закупеното, последвана от нов набег по сергиите за закупуването на още от същото, защото ревизията е установила, че тез неща дет съм ги накупил не мога да ги подаря, без да започна да заеквам и да се червя от смущение и неудобство. Накрая всичко свършва с много червене и заекване и една купчина неподарени (дисквалифицирани) мартеници. Така общо взето протичат при мен последните дни на всеки февруари. Сигурно вече се досещате за причините за тези колизии в душевното ми състояние. Всяка година виждам поне по един модел мартеници, които прекрачват някаква граница - миналата година, ако не ме лъже паметта, фаворитът ми беше мартеница, която се вързва на ръката, но над лакътя. Закичен с това произведение неизбежно добиваш вид на боец от "Сандера луминосо" или някоя друга такава банда (сещате се за тия латино-шумкари, нали? Апропо, чудя се какво ли стана с тях, не ги чувам нещо напоследък?! Както и да е, те едва ли са виновни за мартениците). Та и тази година не се размина без шок - мартеница-пиърсинг. Само за ценители. Отдавна вече не се учудвам на странните парчета пластмаса и причудливите приумици на майсторите на мартеници, решили да обединят в едно разноцветни конци (далеч не само бели и червени), камъчета от реката, мидени черупки, пайети, стъкълца и култа към странни древни богове (не, тези черничките човечета са Батман, а не Тангра. Това което визирам с репликата за боговете е Розетката от Плиска, гордо поклащаща се наред с котва, сърчице, ключе и синьо камъче/стъкълце). Но пиърсинга ме хвърли в размисъл. Какво ли да очаквам догодина? А по-догодина? Ами след това? Дали някъде в неясното бъдеще не ме очкават още по-шокиращи февруарски дни? Дни, в които ще открия по сергиите мартеници-импланти, каращи ушите ти да примигват в бяло и червено? Мартеница-клизма, за здраве? Или просто хапче, от което добиваш вид на Пижо (респ. Пенда) и тъй си ходиш, докато не видиш щъркел? А щъркели дали ще има? Какво ли ще си помислят нашите баби, предавали от поколение на поколение традицията да се вързват пресукани бял и червен конец за здраве при вида на днешните сергии? И както често се случва в моменти на криза, се включи рядко използваната ми част от мозъка, оная, която си кътам за черни дни и която неведнъж е спасявала положението с алтернативния си подход към проблемите. "Ряпа" - каза ми тя - "Купи си ряпа!". И замлъкна. Но това беше достатъчно. За това още не се е сетил никой китаец! Тази година моята мартеница няма да ме закичи външно, а ще ме озари вътрешно. Сам ще си направя големият подарък. Ряпа, червено цвекло, зехтин и оцет. Може и морков. Вкусно и здравословно, нали? А здравето отвътре личи отвън. Само как ще устискам докато видя щъркел не знам... а и не се сещам как ще я вържа после на дървото, като му дойде времето. Абе нейсе, после ще му мисля. Сега ще ям.
а ти само от март на март ли ще се появяваш?
:))
@dorichela: Ама аз искам да купя, искам, искам... ама те съвсем са полудели... Не че няма и свестни, изчистени модели, ама като видя некои творчески изливи, направо ме втриса о_О
26.02.2009 17:16
27.02.2009 09:45
27.02.2009 11:50
14.03.2009 11:20
21.03.2009 16:40
25.05.2011 09:44
25.05.2011 15:35
26.05.2011 18:29
28.05.2011 17:05
31.05.2011 20:02