Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2010 13:10 - Г*л б*тко
Автор: krasi2g Категория: Забавление   
Прочетен: 10962 Коментари: 13 Гласове:
8

Последна промяна: 03.02.2010 13:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ох, знам че не съм писал мноооого отдавна, защото съвсем други неща ме вълнуват напоследък, но пък къде да се оплаче човек, като му се насъбере повечко? Като се оплачеш на познати става още по-лошо – само ми се смеят и въобще даже не долавям така необходимото ми съчувствие...

Та голям срам бера с това дете. Мъничкото, онова дето стана на 3 годинки оня ден. Ужким дете като дете, ама някак странно. Аз например мразя футбол. Скучна ми е тази игра и това си е. А то обожава. Още откак се научи да се изправя покрай секцията и да стига копчетата на телевизора забелязах първите симптоми. Сменя си щастливо програмките, докато стигне до някоя, на която дават мач. Спира се на нея, тупва си обратно на памперса и прехласнато зяпа ония абдали, дето гонят топката. И няма хуманен начин да смениш програмата в негово присъствие. Е, аз като истински толерантен баща, уважаващ (макар и не разбиращ) избора му на забавление реших, че ще съм до него и в това отношение. Попрочетох това-онова, запознах се криво-ляво с правилата на играта и започнах да взимам участие в това странно (и доста спорно според мен) удоволствие да седиш и да гледаш как някакви образи се щурат и си пречат един на друг по една иначе идеална за пикник тревица. Отидох и по-далече – заведох го да гледаме мач на кварталния стадион. Гледах блесналите му очички, радвах му се, че се радва и си мислех, че всъщност гледането на мач не е чак толкова лошо. Лошото обаче дойде после. По време на мача си коментирахме какво правят батковците на терена, но разбира се най-вълнуващо беше, когато някой вкара топката във вратата и публиката се развика „Гоооол!“. Излязохме от стадиона хванати за ръчичка и отидохме до магазина. По пътя установих, че на детенцето му е трудно да каже „футбол“, та дори и „мач“, а кръсти играта съвсем резонно „гол-батко“. Не усетих опасността и приех това название. Но минути по късно, нареден на опашката пред касите, усетих как някой ме дърпа за ръкава и звънливо гласче разцепи относителната тишина в магазина: „Тате, татееее, хайде да ходим пак да гледаме гол батко! Гол баткооо!“. Отпървом сякаш нищо не се случи, после някой се изкиска. После още един. А след това зацепих как звучи за околните желанието на детенцето.

Но то да беше само това. Няколко дни по-късно жена ми ходила да се срещне с колеги в съседен мол. Взела и детето. На излизане видяла, че долу има и боулинг. Отишли да погледат. След това седнали на барчето и в този момент се появявам аз. „Здрасти лапе, какво правихте?“ И ето отговора, щастливо изкрещян насред мирно пиещите кафе граждани: „Тате, тате, мама ме заведе да гледаме гол батко с ГОЛЕМИ топки!“... Айде после върви обяснявай, че си говорим за боулинг... Та пак се изложихме, и там ни научиха.

Но случая, след който вече наистина ме е срам да пазарувам е следния: минаваме с детенцето да си накупим провизии за вкъщи, и след турнето по стелажите се нареждаме с пълна кошничка пред касите, където обаче опашката е грандиозна. Чакаме. Пълзим. Приближаваме. Вече сме почти пред касата... и в този момент хлапето му с хлапе, заявява: „Искам синьо сокче!“. „Мило, няма да стане, вече почти сме стигнали касите, ще си изгубим реда.“ „Искам!“ „Е, няма!“ - ама в този момент виждам, че жената най-отпред е с бая покупки и си мисля, че ще имам време да изтичам да взема и едно сокче. „Добре“ - казвам му на синковеца - „Стой тука и ПАЗИ реда, аз веднага се връщам!“ - и хуквам наобратно. Грабвам сокчето, почвам да се извинявам на настъпаните от опашката и най-сетне се промушвам до мястото, където съм си оставил детето. Но заварвам странна картинка: трите момичета, които бяха пред нас се заливат от смях (както само тийнейджърките могат да го правят, почти истерично имам предвид), една жена стои изглеждайки хем смутена, хем вбесена и се взира почти от упор в жената с пазарската количка, дето беше след нас на опашката, а тя самата рее поглед в тавана и се прави че не е тука, макар по вида и да изглежда, сякаш че всеки момент ще се пръсне от някакви неясни, но бурни чувства. Насред цялата тази картинка е застанал моя наследник, леко разкрачен, с ръце на кръста, гордо изправен до кошничката с покуките ни и излъчващ на талази из етера някаква неземна сила и гордост. Приближавам се до него и му казвам: „Здрасти тате, върнах се, ето ти сокчето!“. Това изглежда наруши концентрацията на смутено-вбесената дама и тя отмести огнения си поглед, с който фиксираше жената зад мен и го стовари между очите ми. Олюлях се, но запазих присъствие на духа. „А!“ - каза жената - „Вие ли сте... хм... бащата на това дете?“ „О!“ - отвърнах - „Надявам се... макар че знае ли човек...“ „Аааа, а аз си мислех... о боже, мислех си, че детето е на тази жена с количката и се чудех ТЯ защо не се намесва, а то...“ Усетих, че се заплитам нещо. „А какво всъщност става?“ - попитах. Отговорът дойде от неочаквано място – в този момент синковеца наруши своята горда неподвижност, мина напред и сърцато заяви: „Аз ПАЗЯ!“ - и изгледа победоносно околните. „Ами, хм, да... ами той не ми дава да мина. Не съм купила нищо, исках да мина покрай касата и да изляза, но той... Вашият син е застанал тука и не ме пуска да мина...“ „Аз пазя реда!“ - дочу се отново някъде ниско долу.... А всички вече си се смееха съвсем неприкрито... Какво да ви кажа... Срам...




Гласувай:
8



Предишен постинг

1. kass - krasi2g
03.02.2010 13:18
какъв срам? Сладур е твоя син :)...
цитирай
2. desperada1 - най-сладките години
03.02.2010 13:58
най-сладки са в тая възраст, направо ти завиждам за преживяването! да ти е жив и здрав младежът и се подготви за още такива невинни провокациики...
цитирай
3. kuracpalac - :-))))))))
03.02.2010 15:41
Поздрави!!!
цитирай
4. анонимен - БУхАхахаххахахахахахахах Р...
03.02.2010 16:11
БУхАхахаххахахахахахахах
Разсмях офиса от сърце! Да ти е жив и здрав!
цитирай
5. анонимен - :)
03.02.2010 17:41
трябва да пишеш по-често :)

поздрави.

:))
цитирай
6. ady - :))
03.02.2010 19:06
Кога порасна толкова това дете бе? Да ти е жив и здрав:))
цитирай
7. trevistozelena - хахах
03.02.2010 22:15
а пък аз мислех теб за скица безподобна:-Р
цитирай
8. dimitarkinanev - много хубава статия :)
05.02.2010 22:16
много хубава статия :)
цитирай
9. eleni - :))))))))
11.04.2010 15:42
Не мрънкай за футбола, детето се очертава достоен твой наследник в масовото разсмиване на публика:)))))
цитирай
10. анонимен - DLbYGNfJewh
25.05.2011 12:26
Kewl you suhold come up with that. Excellent!
цитирай
11. анонимен - fEciVPjLhhb
26.05.2011 13:20
xDOv1v <a href="http://ivjtqtsutqor.com/">ivjtqtsutqor</a>
цитирай
12. анонимен - nqtJZxcUqD
28.05.2011 16:39
Q3T8Cy <a href="http://giejdwmuscas.com/">giejdwmuscas</a>
цитирай
13. анонимен - zTWUmFFcdG
31.05.2011 19:30
DIt89p , [url=http://fmyzupvsakou.com/]fmyzupvsakou[/url], [link=http://llqnqzhaxehy.com/]llqnqzhaxehy[/link], http://vqghpuxvsedn.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krasi2g
Категория: Забавление
Прочетен: 248072
Постинги: 10
Коментари: 149
Гласове: 2862
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031